Jan 16, 2007, 9:56 PM

ПРЕПИВАНЕ С ЛЮБОВ

  Poetry
2.2K 0 15

Не от любов, а с любов ще препия.

Нека ме дави жесток махмурлук,

като животно ранено да вия -

тя, любовта, е без цвят и без звук.

 

Само ухае. А благите пръски

 дето полепнат - поникват цветя.

От аромата им нежен възкръсва

 пламък на нова любовна игра.

 

Допир на чувства. Конвулсно потръпват

двете разголени наши мечти.

Те от наслада в една се превръщат,

белег между им съвсем не личи.

 

Не от любов, а с любов ще препия,

без притеснения, без капчица свян.

Няма по-силна от тази магия -

с пръст да те сочат: „С любов е пиян!”

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...