Jun 25, 2022, 10:05 PM

Препъване

  Poetry
526 5 15

Препънах се на времето в обувките,

разхвърляни безредно пред вратата.

Разсипах си куплетите и буквите,

безизразно течеше си нататък.

Възпяват го и верни, и неверници,

издига и захвърля ги по вятъра.

Тълпят се самовлюбени, скъперници

минутките му да броят в театъра,

от който няма изход в близко бъдеще

( дори да пренастроим пак стрелките).

Загрижената кукувичка лъжеше,

че чакало спасение телците.

Прибираме си графика с надеждите,

обличаме си ризи усмирителни,

сърцата проверяваме с бодежите,

и пишем лудостта си с удивителни.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...