Mar 12, 2007, 11:14 PM

Преродена...

  Poetry
1K 0 2
Аз силна съм и жива съм, и мога
да бъда вятър, песен и молба.
Аз будя се за нов живот, готова
по пътя да поема към света.

Аз мога да остана само шепот,
но мога и да викам, да крещя.
Аз знам, че всъщност грешник е човекът.
Аз знам, че в мен се ражда свобода.

Денят започва чист и се прераждам
със всяка нова следваща зора.
Усещам в мен как обич се заражда
към тази моя бащина страна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...