Feb 9, 2004, 6:25 PM

Преродени

Poetry

1.6K 0 3

Виелици и зимни бури разделяха ни,
за да се срещнем преродени пак.
Земя,море,небе и въздух подкрепиха ни,
за да се закълнем един във друг.

Ах,колко пъти тръгвахме по чуждите пътеки,
но връщахме се уморени у дома,
отпивахме големи глътки с устни
от сладкия сироп на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

desi nova (Весела Йотова)

Това са ми,така да се каже първите стъпки в писането.Едно от най-ранните ми неща.

2004-02-10T17:12:00+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Изобщо трудно е да се почувства стихотворението когато не е написано добре. Можеш повече - виждали сме го.

2004-02-10T00:23:39+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Като идеа е добре, но по отношение на ритъма и римуването,
може да се ромисли още.

2004-02-09T23:56:22+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0