Превъплъщение
Безследно отминават времената,
а с тях – средновековният морал.
Животът в ренесансова позлата
е шумен пъстроцветен карнавал!
Премъдрата комедия дел арте
печели вред човешките сърца –
изместила гледачките на карти,
мерило за човешката съдба.
И празник е поредният спектакъл
в неделен ден на градския площад –
един от мъка, друг от радост плакал,
за зрелища отново чувства глад.
Щом трупата маскирани актьори
представя се на шумната тълпа,
в миг множеството спира да говори,
очаквайки актьорската игра.
На сцената излиза и Доторе –
един посредствен стар комедиант,
но който често с публиката спори,
в което ненадминат е талант.
Душата му – зазидана тъмница,
с характер на изтънчен егоист,
с лице под шапка с форма на паница,
с гласец превзет, треперещ като лист.
Под мантията скрил шише с отрова,
а в пояса затъкнал и кама,
прикрил средновековната си злоба
в подмолите на ледена душа.
Но публиката страстно го желае –
това го прави истински щастлив!, –
че дон Доторе себе си играе –
съвсем естествен, твърде сполучлив!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
