Превъзпитание с любов
Една погрешна стъпка и за миг -
животът се превръща във лавина.
И думата насрещна е фитил,
от който лумва пламък ненавистен.
И някак лесно е - надолу всичко слиза.
Във едноцветна гама потъмнява.
Забравени са всички добрини,
а злобата расте и избуява...
А може иначе. Възможно е
омразата с любов да превъзпиташ.
Ти първо изтръгни й корена.
Ще зейне рана, болка ще връхлита.
Да вехне и да съхне - остави я.
Недей да я поливаш със въпроси.
Не споменавай! Просто забрави
за всички имена, които носи.
Когато я погледнеш с безразличие,
ще забележиш, че се е смалила.
Нищожна до прозрачност, незначителна,
ще ти се стори даже симпатична.
Ще се учудиш, колко много време
в живота ти (и място) е заемала.
Когато постепенно избледнее,
до диря от изсъхнала сълза.
Тогава ще усетиш, че обичаш
и мястото, където е била.
И хората, които е оплитала,
и времето, което е погубила...
Вдигни ръка, за да опиташ.
Началото е трудно, но си струва...
© Дочка Василева All rights reserved.
