Nov 23, 2010, 9:21 PM

През мрака 

  Poetry
641 0 3

През мрака
виждам твоята светлина.
И мога да почувствам сърцето ти до моето.
Намерихме се във времето и разстоянието...
Две отделни лица, които сега са едно...
... Копнея да видя лицето ти
и да те държа в ръцете си,
както и сега те държа в сърцето си...
Ти си моята вечна любов...
Няма начало, нито край...
О, моя любов, завинаги...

© Мартин Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??