През портите
Разтворени си бяха портите ми, като длани,
очакващи във летен зной дъжда.
Но ти встрани остана, а капани
постави за неутолената ми жажда.
И ето, вече двадесет години с теб
все тъй се разминаваме на сляпо.
До теб съм аз, а ти до мен...
но все така от сухота е празно.
Дочувам все "обичам" всеки ден
и всеки ден съм толкова ненужна,
от мъжко себелюбие си угнетен,
а аз жената плаха и уплашена.
От слабост щом пропадна и се срутя,
не ми подаваш нивга нежна длан,
когато сутрин със сълзи се будя,
в гръдта ти няма топлина за мен и плам.
Защо съм ти, се питах, и не зная
защо оставам пак до теб и докога...
Не питам вече небесата, не гадая.
Със теб или без теб съм все сама.
През портите ми никога не влезе,
за да си останеш слънцето за мен,
но топъл лъч през бури ме намери
и ме погали в сбъднат цветен сън.
Защо потропваш, като някой скитник?
Аз вече не те чакам, не те каня в мен.
С залостени от самота врати осъмвам
и литвам през прозорците навън.
Там, във небе на своите мечтания,
намирам се по-истинска и по-добра.
Летя във нереалното на своите видения
и как не искам никога да съм сама...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Безпощаден, критичен анализ на лирическата, поднесен ни по такъв красив начин, че оставам ням за дълго! Поздравления, Джейн!
-
Много от браковете стигат дотам.
Който повече обича, търпи и понася...
Поздрав за откровението! -
Джейн!Полет в реалното ти пожелавам.
Със сърце! -
... потопи ме в най-реалното нереално с този стих, Джейни...
-
Не питам вече небесата, не гадая.
Със теб или без теб съм все сама.
Хареса ми!Хубав стих! -
Интересно написано, звучи по различен начин в различните части, но това е хубаво,защото изглежда точно, а накрая е като песен...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Докосват!