Mar 16, 2009, 6:51 AM

През прозореца

  Poetry
942 0 16



Не харесвам светлината,
защото те краде от мен.
Обичам в тъмното
косата ти да галя,
челото да докосвам,
в очите ти да се огледам,
устните да очертая,
след това брадичката
и надолу
бавно
да се спусна...
Колко ми се иска
да се сгуша в теб...

Помисли си луната
и засрамено
зад облаче се скри.

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...