Презрял живот
В градината ти не растат цветя -
не влиза лъч зад плътната ограда.
От гроздето ти не крадат деца
и всеки грозд презрява сам и пада.
Небето ти обесено е в жици -
и въздухът тъй мъчно се процежда.
Ако прелитне заблудена птица,
умира - като глупава надежда.
Пò сам си и от улично сираче –
не ти е нужен и приятел близък.
Безмълвната ти сянка с тебе крачи,
но тя не дава топлина и риза.
Животът си отива, осъзна ли?
Презря си като гроздето... Отмина.
Остава туй, което сме раздали -
ти гроздето не прероди във вино...
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
