Apr 9, 2004, 1:59 PM

При залеза

  Poetry
2.3K 1 3
Обикнах те от първата ни среща
усмивката си щом ми подари.
Показа ми че няма земна сила,
която може да ни раздели.
Обичам те- за кой ли път да казвам аз това,
не ми останаха слова.
Как да продължа нататък,
без теб живота ми е кратък.
На теб ръка за винаги подавам,
по пътя общ да тръгнем призори.
Едно сърце подарък ти дарявам,
живота ми със твоя да гори.
Когато слънцето залязва
и спуска мраморни лъчи,
ти никога недей забравя
колко много ме рани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Станева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъй като оценката гледам се е пооправила мисля да гласувам такак както реално оценявам произведението - тоест с 5. Има идея, изпълнението е на ниво, но не е на най-високото възможно. Има какво да му се оправи, но дори така стихотворението е доста добро.
  • Иве, стихчето ти е много добро, изпълнено с чувства.
    Може би трябва да го оправиш тук, там - например:
    "Обичам те - да казвам,
    не ми останаха слова."
    Моята оценка е 5, но слагам отличен заради ниската оценка която е поставил някой
  • Не мога да си предствая кой от нашите читатели има така неоснователно желание да пише двойки. В този сайт НЯМА произведение, което да е напълно без всякаква стойност.Има по-силни и по-слаби творби, но и това е нещо относително в изкуството. Нека да не бъдем толкова крайни в оценките си, а ако някой все пак е много разочарован от някая творба, нека обоснове оценката си, да може автора да види къде нещо му липсва и му се губи. Аз лично харесах горното стихотворение като замисъл и с някои корекции, може да стане едно прекрасно произведение.Пиша оценка 6, за да не се срамувам(заради прибързани, неоснователни и необмислени решения на някои читатели), като погледна страницата.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...