9.04.2004 г., 13:59

При залеза

2.3K 1 3
Обикнах те от първата ни среща
усмивката си щом ми подари.
Показа ми че няма земна сила,
която може да ни раздели.
Обичам те- за кой ли път да казвам аз това,
не ми останаха слова.
Как да продължа нататък,
без теб живота ми е кратък.
На теб ръка за винаги подавам,
по пътя общ да тръгнем призори.
Едно сърце подарък ти дарявам,
живота ми със твоя да гори.
Когато слънцето залязва
и спуска мраморни лъчи,
ти никога недей забравя
колко много ме рани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъй като оценката гледам се е пооправила мисля да гласувам такак както реално оценявам произведението - тоест с 5. Има идея, изпълнението е на ниво, но не е на най-високото възможно. Има какво да му се оправи, но дори така стихотворението е доста добро.
  • Иве, стихчето ти е много добро, изпълнено с чувства.
    Може би трябва да го оправиш тук, там - например:
    "Обичам те - да казвам,
    не ми останаха слова."
    Моята оценка е 5, но слагам отличен заради ниската оценка която е поставил някой
  • Не мога да си предствая кой от нашите читатели има така неоснователно желание да пише двойки. В този сайт НЯМА произведение, което да е напълно без всякаква стойност.Има по-силни и по-слаби творби, но и това е нещо относително в изкуството. Нека да не бъдем толкова крайни в оценките си, а ако някой все пак е много разочарован от някая творба, нека обоснове оценката си, да може автора да види къде нещо му липсва и му се губи. Аз лично харесах горното стихотворение като замисъл и с някои корекции, може да стане едно прекрасно произведение.Пиша оценка 6, за да не се срамувам(заради прибързани, неоснователни и необмислени решения на някои читатели), като погледна страницата.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...