Iveto (Ивелина Станева)
3 1
9.04.2004 г., 13:59 ч.

При залеза 

  Поезия
1993 1 3
Обикнах те от първата ни среща
усмивката си щом ми подари.
Показа ми че няма земна сила,
която може да ни раздели.
Обичам те- за кой ли път да казвам аз това,
не ми останаха слова.
Как да продължа нататък,
без теб живота ми е кратък.
На теб ръка за винаги подавам,
по пътя общ да тръгнем призори.
Едно сърце подарък ти дарявам,
живота ми със твоя да гори.
Когато слънцето залязва
и спуска мраморни лъчи,
ти никога недей забравя
колко много ме рани.

© Ивелина Станева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъй като оценката гледам се е пооправила мисля да гласувам такак както реално оценявам произведението - тоест с 5. Има идея, изпълнението е на ниво, но не е на най-високото възможно. Има какво да му се оправи, но дори така стихотворението е доста добро.
  • Иве, стихчето ти е много добро, изпълнено с чувства.
    Може би трябва да го оправиш тук, там - например:
    "Обичам те - да казвам,
    не ми останаха слова."
    Моята оценка е 5, но слагам отличен заради ниската оценка която е поставил някой
  • Не мога да си предствая кой от нашите читатели има така неоснователно желание да пише двойки. В този сайт НЯМА произведение, което да е напълно без всякаква стойност.Има по-силни и по-слаби творби, но и това е нещо относително в изкуството. Нека да не бъдем толкова крайни в оценките си, а ако някой все пак е много разочарован от някая творба, нека обоснове оценката си, да може автора да види къде нещо му липсва и му се губи. Аз лично харесах горното стихотворение като замисъл и с някои корекции, може да стане едно прекрасно произведение.Пиша оценка 6, за да не се срамувам(заради прибързани, неоснователни и необмислени решения на някои читатели), като погледна страницата.
Предложения
: ??:??