При залеза
усмивката си щом ми подари.
Показа ми че няма земна сила,
която може да ни раздели.
Обичам те- за кой ли път да казвам аз това,
не ми останаха слова.
Как да продължа нататък,
без теб живота ми е кратък.
На теб ръка за винаги подавам,
по пътя общ да тръгнем призори.
Едно сърце подарък ти дарявам,
живота ми със твоя да гори.
Когато слънцето залязва
и спуска мраморни лъчи,
ти никога недей забравя
колко много ме рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Станева Всички права запазени