Jul 25, 2020, 11:01 AM

Причастие

  Poetry
1.2K 0 0

Признай си греховете, чедо,

и ще видиш как ще ти олекне.

Попът над възглавницата ми висеше.

Затворих очи и се молех да изчезне.

 

Последно причастие ли, отче?

Закъснял си. Вече нямам грехове.

Платих дори за каквото не трябваше -

пред Бог се явявам с чисти сметки.

 

Всеки е грешен, попът проповядва.

Прав е. И аз веднъж направих грешка.

И цял живот за нея скъпо си плащах,

но сега дори за това си прощавам.

 

Какво си ми дал, Боже, или отнел,

отдавна вече не искам да зная.

Някога отдавна бях невинно дете.

И сгреших, че там не си останах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...