25 jul 2020, 11:01

Причастие

  Poesía
1.2K 0 0

Признай си греховете, чедо,

и ще видиш как ще ти олекне.

Попът над възглавницата ми висеше.

Затворих очи и се молех да изчезне.

 

Последно причастие ли, отче?

Закъснял си. Вече нямам грехове.

Платих дори за каквото не трябваше -

пред Бог се явявам с чисти сметки.

 

Всеки е грешен, попът проповядва.

Прав е. И аз веднъж направих грешка.

И цял живот за нея скъпо си плащах,

но сега дори за това си прощавам.

 

Какво си ми дал, Боже, или отнел,

отдавна вече не искам да зная.

Някога отдавна бях невинно дете.

И сгреших, че там не си останах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....