Sep 24, 2007, 9:36 AM

Прие ме.

Poetry

675 0 6

Зад облаците се опитах да погледна -

светкавица ме ослепи.

Морето исках да изследвам -

изхвърлиха ме морските вълни.

В църквата поисках опрощение -

но предпочете Той да спи.

Пустинята единствена прие ме,

със златен пясък... от сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanesa_crazy (Ванеса)

Поздравления от мен 6+

2007-12-08T16:56:43+02:00
neleta (Нели Илиева)

В пустинята има много дълбок смисъл, мила! Дори и да е от сълзи!!! Поздрав!!!

2007-10-07T20:29:13+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасен , красив стих,
мило Шопче, нищо , че има
тъга - сълзите са златни.
С обич.

2007-09-24T11:02:56+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Чудесен стих, макар и тъжен!
Поздрави, Шопче!

2007-09-24T10:39:16+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Поздравления!Стихът е прекрасен!
Като пустинно цвете поливано със сълзи!

2007-09-24T09:54:01+03:00