Jan 3, 2012, 7:03 PM

Приеми ме - като поетичната жена

  Poetry » Love
819 0 1

Влез в сърцето - колко тайни крие,
разлисти го, лист по лист го прочети;
всяка страница от обич мъката ще скрие, 
след това внимателно го затвори.
Опознай душата, яростна и нежна,
приеми ме - като поетичната жена;
изрази се как ме чувстваш, та дори и снежна,
след това пристигай всяка нощ -
като сребърна луна.

...


Да, влез в душата ми - съкровище неземно
ще откриеш в нея ти във този миг;
съхрани го, с обич и със нежност,
цял живот над него бди с любов.
То е дар неземен от Небето,
дар за теб и всички в този свят;
дар от поетичната жена, тъй земна,
като всички в този земен свят -
свят от слънце и любов огрян.
Приеми ме, приеми ме, приеми ме -
като поетичната жена -
в тази приказна
и звездна нощ сега.


автори: Детелина Златева и Ели Зарева
31.12.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...