Nov 7, 2008, 1:29 PM

Приемно семейство

  Poetry » Civic
716 0 7

Четейки Лъки и приветствайки Обама!

Там навън разцъфтели божури,
аромата си сладък пестят.
Предугадил финансови бури,
за борба се възправя светът.

Жалко е, че навлизаме в криза,
и извиква умът отвращение...
Докато още се тъпчем с ориза,
кълни в душите ни откровение...

И загрижени за петролните кладенци,
босове мазни борсите зорко следят.
А нашите милите, желаните младенци,
няма да срещнат с вик белия свят...

Казват, било туй жестока рецесия,
неминуемо с хаос ще ни помете...
И да бързаме да вземем "в прогресия"
онова невръстно помъдряло дете...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...