Nov 7, 2008, 1:29 PM

Приемно семейство

  Poetry » Civic
719 0 7

Четейки Лъки и приветствайки Обама!

Там навън разцъфтели божури,
аромата си сладък пестят.
Предугадил финансови бури,
за борба се възправя светът.

Жалко е, че навлизаме в криза,
и извиква умът отвращение...
Докато още се тъпчем с ориза,
кълни в душите ни откровение...

И загрижени за петролните кладенци,
босове мазни борсите зорко следят.
А нашите милите, желаните младенци,
няма да срещнат с вик белия свят...

Казват, било туй жестока рецесия,
неминуемо с хаос ще ни помете...
И да бързаме да вземем "в прогресия"
онова невръстно помъдряло дете...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...