Nov 7, 2008, 1:29 PM

Приемно семейство

  Poetry » Civic
710 0 7

Четейки Лъки и приветствайки Обама!

Там навън разцъфтели божури,
аромата си сладък пестят.
Предугадил финансови бури,
за борба се възправя светът.

Жалко е, че навлизаме в криза,
и извиква умът отвращение...
Докато още се тъпчем с ориза,
кълни в душите ни откровение...

И загрижени за петролните кладенци,
босове мазни борсите зорко следят.
А нашите милите, желаните младенци,
няма да срещнат с вик белия свят...

Казват, било туй жестока рецесия,
неминуемо с хаос ще ни помете...
И да бързаме да вземем "в прогресия"
онова невръстно помъдряло дете...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...