7.11.2008 г., 13:29

Приемно семейство

720 0 7

Четейки Лъки и приветствайки Обама!

Там навън разцъфтели божури,
аромата си сладък пестят.
Предугадил финансови бури,
за борба се възправя светът.

Жалко е, че навлизаме в криза,
и извиква умът отвращение...
Докато още се тъпчем с ориза,
кълни в душите ни откровение...

И загрижени за петролните кладенци,
босове мазни борсите зорко следят.
А нашите милите, желаните младенци,
няма да срещнат с вик белия свят...

Казват, било туй жестока рецесия,
неминуемо с хаос ще ни помете...
И да бързаме да вземем "в прогресия"
онова невръстно помъдряло дете...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...