Приказка
Приказка
Със широко отворени слепи очи ще те гледам,
стъклен поглед в зениците ми ще свети...
И ще видиш как в безкрая на морето от лунни лъчи
бели звезди се стапят в ръцете ми.
Тази нощ, принце, ще съм морска сирена,
там – в студената синя вода...
И на прага на нашата малка Вселена
ще откриваме заедно с теб любовта.
Там – край стария фар, дето вълните бушуват
и разбиват се с плясък във камък студен.
Там, дето белите чайки и гларуси викат...
Там – в безкрайната нощ ти си с мен...
И захвърлила свойта люспеста рибя опашка,
аз пристъпвам до теб на човешки нозе.
Виж как долу тежки вълни се поклащат
и нашепват си приказки в мрака зелен.
На разсъмване, принце, знай – аз ще избягам.
Просто такава била е мойта съдба.
Ще се хвърля във бездната на океана,
в бяла пяна превърнатa, ще отнеса любовта.
Ще окъпе кръвта ми гребена на вълните,
слънчев лъч ще стопи белите ми крака...
Зная, мой принце, твоят кораб разбит е,
но аз плащам още по-страшна цена!
Ти недей се страхува от силни бури по пътя.
Ще ти бъда светла и тиха пътеводна звезда.
Ще те водя през леден мрак и тъма непрогледна
далече оттука – там, където те чака твойта жена!
Настоящото стихотворение беше започнато много отдавна, но цялостната концепция се избистри окончателно след един разговор. Благодаря на момчето, което ми даде едно рамо за някои от идеите!
© Елмира Митева All rights reserved.
Невероятно красиво! И пленяващо! Поздравления!
