23.07.2008 г., 14:02 ч.

Приказка 

  Поезия
813 0 16

Приказка

Със широко отворени слепи очи ще те гледам,

стъклен поглед в зениците ми ще свети...

И ще видиш как в безкрая на морето от лунни лъчи

бели звезди се стапят в ръцете ми.

 

Тази нощ, принце, ще съм морска сирена,

там – в студената синя вода...

И на прага на нашата малка Вселена

ще откриваме заедно с теб любовта.

 

Там – край стария фар, дето вълните бушуват

и разбиват се с плясък във камък студен.

Там, дето белите чайки и гларуси викат...

Там – в безкрайната нощ ти си с мен...

 

И захвърлила свойта люспеста рибя опашка,

аз пристъпвам до теб на човешки нозе.

Виж как долу тежки вълни се поклащат

и нашепват си приказки в мрака зелен.

 

На разсъмване, принце, знай – аз ще избягам.

Просто такава била е мойта съдба.

Ще се хвърля във бездната на океана,

в бяла пяна превърнатa,  ще отнеса любовта.

 

Ще окъпе кръвта ми гребена на вълните,

слънчев лъч ще стопи белите ми крака...

Зная, мой принце, твоят кораб разбит е,

но аз плащам още по-страшна цена!

 

Ти недей се страхува от силни бури по пътя.

Ще ти бъда светла и тиха пътеводна звезда.

Ще те водя през леден мрак и тъма непрогледна

далече оттука – там, където те чака твойта жена!

 

 

 

 

             

Настоящото стихотворение беше започнато много отдавна, но цялостната концепция се избистри окончателно след един разговор. Благодаря на момчето, което ми даде едно рамо за някои от идеите!

 

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мн красиво и приказно наистина, има ли какво повече да кажа. хареса ми
  • Красиво...
  • Невероятно красиво! И пленяващо! Поздравления!
  • Много, много харесах!
    Поздрави!
  • Явно са добър дует... в измислянето на стихотворения Ще се види...
  • Много е хубаво...
    браво на момичето и ... на момчето, де
  • Аз констатирах същото, Изречена. Казах - буря в чаша вода, без да се гледа творбата. Поругахме си Малките русалки...
  • спазвайте правилата на сайта за коментиране на произведението в това поле, а не за махленски сбирки.
  • Хубава приказка!
    Поздрави, Елмира!
  • Стилът ни с Рени е доста различен сам по себе си, стига да си чела мои и нейни творби. А читателят мисля, че може да ни отличава една от друга съвсем добре и безпроблемно. Поне досега никога не е имало обърквания. Колкото до псевдонима - с удоволствие бих ползвала другия си ник, който е далеч по-познат от "Heart_of_Fire", но някой го е регистрирал по-рано... Това го обясних още първия ден, но явно не си обърнала внимание.
  • Така е .. аз казах, че приказките са за всички, причина за коментара е също така и творческия псевдоним, който е почти същия като на Рени..

    просто нещо по - индивидуално ще те отличава и за читателите по - лесно

    сетих се да добавя - имаш хубаво и интересно собствено име, би могла да пишеш под него...
  • Не мисля, че интерпретациите са точно сходни - в моето, ако се замислиш, става дума за това, че ги разделят световете, от които всеки от тях идва... Тя не може да стане човек, него го чака жена... А и както казах, стихотворението беше започнато доста отдавна. А идеята на някои образи ми даде едно момче преди няколко вечери.
    Както и да е, това са си нашите две отделни приказки... А темата за Малката русалка я е изнамерил някой доста преди нас двете, ако не ме лъже паметта
  • Ммммм.. много позната идея ..ако погледнеш стиха, който побликувах вчера.. тази интерпретация също е добра, макар и доста сходна ..

    е, приказките са за всички..
  • идеята е много добра,а начина по който си я облякла в стихове още по добър. Краен резултат: красива,пленителна приказка. Поздрави и от мен.
  • Благодаря и на двечките! Целувам ви!
    А сега специално за Дорето: Имало едно време... (следва продължение)
  • обичам приказките... искам още
Предложения
: ??:??