Поуката от приказката е,
че ти си само приказка.
Героите са само във мечтите.
Принцесите се давели в сълзите.
Заспивах с нереалните представи,
че принца някой ден ще ме избави,
с целувка от любов и страст,
отвеждайки ме в розов свят.
А в приказките друго беше,
когато мама вечер ми четеше.
Но принца смел и храбър
жабок попринцип си оставал.
Християна Рачева
© Християна Рачева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
