Поуката от приказката е,
че ти си само приказка.
Героите са само във мечтите.
Принцесите се давели в сълзите.
Заспивах с нереалните представи,
че принца някой ден ще ме избави,
с целувка от любов и страст,
отвеждайки ме в розов свят.
А в приказките друго беше,
когато мама вечер ми четеше.
Но принца смел и храбър
жабок попринцип си оставал.
Християна Рачева
© Християна Рачева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
