Приказка
П Р И К А З К А
Пак ли идваш бързо и за малко?
Като добрата фея
в някоя трагична приказка.
Докосваш ме и омагьосваш мислите,
поръсваш ме с вълшебен прах по устните,
поглеждаш ме с очите влюбено
и после тръгваш без да ме попиташ?
Аз пак ли ще повярвам истински,
че безкрайно омагьосан от косите съм.
Сега обаче, моля те с очите си,
дано останеш този път завинаги,
след толкова изпепелени мигове,
изгарящи по мъничко душата ми,
безкрайно вярваща на приказки.
Орисана,
да бъде вярваща,
че приказките винаги са хубави.
След толкова добри орисници
кажи ми, че ще си последната
и тихо, тихичко разказвай ми,
и започни сега от края и.
Не бързай да завършваш с думите
как всичко е щастливо свършило,
а после да отлитнеш през прозореца,
през който толкоз бързо си пристигнала.
Кажи ми, че това е първото,
с което почва твойта приказка,
че краят всъщност е началото,
докосвай ме и омагьосвай мислите.
Поръсвай ме с вълшебен прах по устните,
поглеждай ме с очите чувствено
и после ме приспи във скута си.© Митко Донев All rights reserved.
