Приказка, от стар рибар научена

danda (Даниела)
358 1120

Oct 10, 2016, 2:07 PM 2016-10-10T17:19:23+03:00

Poetry » Other

753 2 4

Прости ми, тате!

Прости, че идвам чак сега,

но лятото виновно е –

в сърцето ми разля пожари.

Отне ми време да ги потуша.

Искра от огъня му нося,

с нея да разпаля

окото на посърналия, стар фенер

и под клепача му

отново спомените да се сгушат:

един баща как учи дъщеря си

да лови лефер,

и как притихнало морето

топлите му думи слуша,

и как за разказа

отблагодарява се богато

на посивелия баща,

на малкото му, къдраво момиче...

На онзи мост, признавам,

че не ходя вече, татко,

и корда не опъвам,

и по пясъка не тичам,

и по брега не правя вече

безбройни цигански кълбета,

единствено във дългите ми вечери

понякога, признавам,

че отивам край морето.

Заслушвам се във тихите вълни –

как шепнат приказка,

от стар рибар научена:

небето молил за момче, ала уви,

за втори път

със дъщеря дарил го случаят.

И той я учил въдица да мята,

мотор да кара, да зарязва лозе...

Обратно пътят до дома кърви,

осеян сякаш с гвоздеи...

Прости ми, тате!

Прости, че идвам чак сега.

По мъжки във сърцето си гасих пожари.

Порасна твоята по-малка дъщеря.

Една жена е тук, без страх

свещта на спомените да разпали.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

danda (Даниела)

2016-10-13T19:42:47+03:00

Благодаря за прочита, коментарите, споделените мисли и чувства!
djudjii (Жанет Велкова)

2016-10-13T13:46:37+03:00

Ох, Дънде..
Заболя ме.
И ми напомни, че трябва да отида някъде...
Anita765 (Ани Монева)

2016-10-12T12:42:16+03:00

!
Katriona (Кети Рашева)

2016-10-11T10:47:34+03:00

Дани, разплака ме, бе, момиче! И аз съм втора дъщеря в семейството, имах, като теб, страхотен баща, беше най-добрият ми приятел... но отдавна го няма...