May 31, 2007, 9:15 PM

ПРИКАЗКА ЗА БРЪМБАРЧЕТО

  Poetry
1.1K 0 11
Слънчо гали с лъчите крилцата,
вятърът шепне ми тихо: върви -
намери си весел приятел,
измислете си с него игри.
Твоят път ще е странен, навярно,
ще откриеш нови неща.
Прецени сам на кого да вярваш,
че различен е всъщност света.
Ала тайнствата щом опознаеш
и се случат с теб чудни неща
своя приказка ще начертаеш -
да растат с нея други деца.
Разкажи я и нека мечтите
понесат я на свойте криле,
да достигнат със нея сърцето
на всяко родено дете.
Ще се смее Слънчо отгоре,
ще те гали със свойте лъчи
и за приказка нова ще моли -
не присядай - отново тръгни!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...