Приказка за градината
" Добрите хора лесно се обичат."
Камелия Кондова
Добрите хора са като градина,
отрупана с различни плодове,
ако прошепнеш правилното име,
натам пътека ще те отведе.
Пред портата ключето ще намериш,
ще скръцне тихо нейното сърце,
отвъд прекрачиш ли, ще бъде лесно,
остава да протегнеш две ръце
и да помилваш натежали клони,
да вкусиш от съня си тъй желан,
и кехлибар ще пият твойте длани,
от сладост ще забравят всеки свян.
Ще вземаш, а градината щастлива,
ще гали с листи твоята душа.
Така изпълнен с чудотворна сила,
ще мислиш: " Моя е - до края на света!"
След време ще забравиш да поливаш,
ще се напука жадната земя,
дърветата ще стенат мълчаливо,
но ти ще искаш - още и сега...
След време ще забравиш да нахраниш
и птиците, а техните гнезда,
ще опустеят. Само тъжни врани,
ще порят с крясък мъртва тишина.
Така градината, до вчера натежала
от радост, че е сбъдната мечта,
ще вехне много, много бавно,
без вяра, че ще дойде пролетта.
А ти - невярващ - тъжно ще се питаш
"Възможно ли е толкоз красота
от рай да се превърне във пустиня ?!"
Да, щом във рая не достига обичта...
© Радостина Марчева All rights reserved.
