rad (Радостина Марчева)

Усещане за усещането 🇧🇬

Една жена притихна до ръба
на най-големия каньон на самотата.
Посоките ú зидаха стена.
Под ноктите ú оглуша тревата.
А хоризонта остро набразди ...

rad

Poetry

2010-08-18T22:43:00+03:00 1K 11

Следи 🇧🇬

Радостина Марчева
* * *
Боса стъпи в очите ми -
издълбани огнища.
Сякаш късчета време ...

rad

Poetry » Love

2008-02-24T15:57:52+02:00 1.3K 12

Обич 🇧🇬

Олтар
Найден Найденов
До вратата ти,
нощно-заключена,
аз се спирам ...

rad

Poetry » Love

2008-02-11T23:45:38+02:00 2K 2 10

След теб 🇧🇬

Във зениците още е снощи.
Вчера бавно се стече по дланите.
А от днес съм безпътна и грозна.
Като сватбена рокля във раклата.
Ще целувам жени по пазарите. ...

rad

Poetry

2007-11-27T22:31:51+02:00 1.1K 14

Ялова 🇧🇬

Тя е толкова стара... Като зимна трева,
а ръцете й - букови клони.
Под очите й трепва дървесна кора,
щом провесва мечти на простора.
Пръска листи от орех връз небесния скрин. ...

rad

Poetry » Love

2007-10-27T18:03:28+03:00 1.8K 23

Еднопосочно 🇧🇬

Не прекрачвай прага на нощта ми.
Връщането става невъзможно.
Ще боли по дланите страстта ми
и по залез все ще те тревожи.
И не казвай, че не си разбирал, ...

rad

Poetry

2007-08-27T10:29:37+03:00 1.1K 1 16

Състояние II 🇧🇬

Все по-трудно те пиша.
Все по-силно прегръщам.
Като дъх те поемам.
Като вик те изтръгвам.
Път под себе си нямам. ...

rad

Poetry

2007-08-19T01:34:25+03:00 1.1K 26

Новина 🇧🇬

Днес сина ми навършва 9 години :))))
Посветено на рождения ден на сина ми
Пей, не спирай, синигерче,
кукуригай, петленце,
че в дома ни изгряло е ...

rad

Poetry

2007-07-26T10:30:20+03:00 1K 12

Състояние І 🇧🇬

Стъпвай на пръсти, любими,
стъпвай тихо и леко.
Душата ми спи върху рамото ти, любими.
Ще помълчим.
Така ще се слеят светлините ни, ...

rad

Poetry

2007-07-16T17:28:23+03:00 1.1K 12

Изпепелена 🇧🇬

Без колебание!
Накарай ме да викам!
В нощта, от огън, сто луни да паля,
по кожата ми нежна да се стичат,
от жаждата й да крещи Сахара... ...

rad

Poetry

2007-07-13T09:38:02+03:00 1.1K 13

Като за последно 🇧🇬

Така те поисках... И сякаш е смъртна присъда
това, че мига си отива... И губим частица от нас.
Копнежът по теб в безвремие тук ще превърна.
В часовник от нежност затварям молитви от страст.
И себе си моля! Въпроси не искам да има. ...

rad

Poetry

2007-07-12T08:51:43+03:00 913 8

Истинско 🇧🇬

А устните ти - жадни пеперуди,
разцъфнали по млечния сатен...
Бедрата ми - открехващи се двери
на храм сакрален - в теб пресътворен.
Езикът ти камшично ме ранява. ...

rad

Poetry

2007-07-11T09:01:53+03:00 988 8

Заклето 🇧🇬

Заливаш ме! На пресекулки дишам.
А думите замират недовършени.
Мигът приема щриха недвусмислен,
с цвета на твоите очи го нарисувах.
Объркваш ме... и толкова е хубаво. ...

rad

Poetry

2007-07-09T10:00:32+03:00 941 7

Вече знам 🇧🇬

Сигурно в миг на черно бездихание
съм пожелала ти да ме намериш.
И после предпазливо съм забравила,
че само крачка ме дели от тебе.
Та за това ме спънаха очите ти. ...

rad

Poetry

2007-07-05T09:34:40+03:00 1.1K 14

Перпетуум мобиле 🇧🇬

Аз няма да искам и няма да търся,
когато ме викаш, тогава ще идвам,
от твоите мисли аз няма да взимам
и твоите думи аз няма да помня...
От твоите чувства по-бедна ще ставам ...

rad

Poetry

2007-07-04T09:18:56+03:00 875 1 3

Посветено 🇧🇬

Не си отивай. Остани.
И не, защото няма да те преживея.
И не, защото ще издигам ешафоди.
По пътя си. От тук. Без тебе.
И не, защото няма да прегръщам. ...

rad

Poetry

2007-07-04T09:16:43+03:00 915 1 8

Добър вечер 🇧🇬

Добър вечер, приятелко!
Виж се, колко си хубава !
Как ли ?... спряла си времето
във очите ни влюбени.
Как ли ?... скрила безсъние, ...

rad

Poetry

2007-06-27T10:11:26+03:00 1K 11

Самопризнание 🇧🇬

Не се разкайвам! Украсих с вини
най-бялото на женската си шия.
Червена, дълга рокля си уших -
слепците даже да ме видят.
Две капки мъжки поглед на тила, ...

rad

Poetry

2007-06-24T09:28:27+03:00 926 11

Почти разстрелно 🇧🇬

Там, стоя и те чакам...
Там... Пред прага на мислите.
Вятър блъснал прозореца
си играе със истини.
С дъжд нечакан, внезапен ...

rad

Poetry

2007-06-22T12:57:45+03:00 926 12

Нежност 🇧🇬

Отключваш тази чувственост, която
се стича като капка дъжд по устни.
Отронва се - прашец от звездопади.
Вибрира като струна на цигулка.
Рисуваме с телата си Вселени. ...

rad

Poetry

2007-06-19T11:10:21+03:00 1K 9

Пречистване 🇧🇬

Тя ще завърже двете ти ръце
със обещание за страшни, тъмни тайни,
а след това и твоите нозе -
с въже от думи - сладки и омайни .
От гняв по вените ще засвисти, ...

rad

Poetry

2007-06-18T09:48:22+03:00 1.5K 6

Дали 🇧🇬

Ако те пусна да си идеш,
обич моя,
най-много да забравя
как се случват звездопади
между четири стени. ...

rad

Poetry

2007-06-17T13:15:32+03:00 903 9

Неуловимо 🇧🇬

Ела, юнако, кончето да хванеш!
С копита бели от безумен вихър,
с очи горещи - мълнии небесни,
със кожа мека - свилена коприна.
Сто демона в кръвта му подивели, ...

rad

Poetry

2007-06-16T11:42:36+03:00 888 4

Заради теб 🇧🇬

След като прочетох "Автобиография на Рия..." реших да "върна паса" - съвсем по женски :). С този стих искам да поздравя всички жени, които поне веднъж са били "другата жена" в живота на някой Адам...
Разбърквайте, весталки на морала,
със голи пръсти жарката ми дързост.
И нека по ръцете ви да пари!
Т ...

rad

Poetry

2007-06-14T10:00:15+03:00 1.8K 13

На Адам 🇧🇬

Не ме гледай отново така,
сякаш ябълка съм ти подала.
Днес е осмият ден от света,
а ти си изгонен от Рая.
Аз отдавна си нося греха. ...

rad

Poetry

2007-06-13T17:12:03+03:00 1.1K 16

Приказка за градината 🇧🇬

" Добрите хора лесно се обичат."
Камелия Кондова
Добрите хора са като градина,
отрупана с различни плодове,
ако прошепнеш правилното име, ...

rad

Poetry

2007-06-12T08:43:28+03:00 1.1K 10

Присъда 🇧🇬

Вързана е. Пред стената .
И готова за разстрел.
Не пожела черна качулка.
Остави я. Нека гледа...
Сега сме нейни екзекутори. ...

rad

Poetry

2007-06-08T10:48:59+03:00 975 5

* * * 🇧🇬

* * *
Полепнаха звезди на зазоряване
по пръстите - тръпчиво захаросани,
а устните ми цяла нощ те търсиха -
изтръпнали от сладост и докосване. ...

rad

Poetry

2007-06-07T11:30:59+03:00 1.4K 14

Неутолимо 🇧🇬

Искам всичко! Веднага! Тук, на часа!
И не ме убеждавай, че не заслужавам!
Ето виж, изхвърлям тази везна.
Искам всичко! Веднага! Аз преценявам.
Искам болка - такава - дъхът ми да спре, ...

rad

Poetry

2007-06-05T09:45:59+03:00 980 9

Богохулно 🇧🇬

Ти за това ли изгони Луцифер -
най-силния, най-светлия от всички,
защото е погледнал във очите Ти
и е видял правото на избор.
Да вярва или да не вярва. ...

rad

Poetry

2007-06-03T21:56:46+03:00 904 7

Прераждане 🇧🇬

на детето ми
Спяла кротко Душата,
под клепача на Времето,
тайно Някой я гледал
и претеглял й бремето. ...

rad

Poetry

2007-06-01T08:25:00+03:00 886 8

Свят 🇧🇬

Аз зная - има Измерение
където няма Разстояния,
където Времето заспива
върху ръката на Живота,
където Пролет, Лято, Зима ...

rad

Poetry

2007-05-29T22:22:02+03:00 858 7

Историята на едно завързване 🇧🇬

Не знам защо, не знам кога,
реших, че трябва да завързвам...
Възел до възел, бавно и методично...
От онази пъстра дъга в душата си
изтеглих нишка и... ...

rad

Poetry

2007-05-29T07:58:55+03:00 1.1K 10

Болка 🇧🇬

Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
Защото ти показах път до мене.
На въжен мост дори се преобърнах.
Във твоите следи поникват тръни ...

rad

Poetry

2007-05-28T21:13:38+03:00 977 9

По Бетовен 🇧🇬

В деня, когато погребваме шхуните
и слънцето скрива лика си,
а вятъра вие протяжно -
умиращо улично куче.
Въжетата - скъсващо опнати, ...

rad

Poetry

2007-05-28T08:05:33+03:00 1.5K 11

Екзекуция 🇧🇬

Днес беся страховете си. По изгрев...
Сто нощи плетох им въжето.
По пръстите ми дързостта се стича.
Затягам възела със шепот:
- И нека, Господи, да заобичам себе си, ...

rad

Poetry

2007-05-28T08:04:08+03:00 938 12

Съмнение 🇧🇬

Очи дали ще имаш, за да видиш
сърцето ми - угаснала жарава,
да ме жадуваш и да ме обичаш
обзета от безсилие и гняв...
Да ме намериш и да ме извикаш ...

rad

Poetry

2007-05-27T18:56:32+03:00 1K 14

Твърдо 🇧🇬

Съблечи ме най-после, за Бога!
Усещам дрехите като стена.
Разкъсай ги, срини преградата,
усучи косите ми около ръката си,
извий главата ми назад, ...

rad

Poetry

2007-05-27T11:44:37+03:00 862 8

Все ме питаш 🇧🇬

Все ме питаш, приятелю,
как втъкавам звездите
в нощи тежки от черно?
Как пресъхват сълзите?
Как наместо жарава, ...

rad

Poetry

2007-05-27T10:16:12+03:00 936 8

Гост 🇧🇬

Ако не си готов
да забравиш къде е резервния изход,
преди да заключиш вратата след мен
и да подариш ключа на неродения вятър...
Не ме пускай в дома си, приятелю.

rad

Poetry

2007-05-26T07:51:37+03:00 872 7