Приказка за лошия вълк
Онзи мъж, който някак внезапно дойде
и разроши косите ти с устни,
пич, та дрънка, е, ясно, а аз - демоде.
Дъвче пури. Усмихва се вкусно.
И по пикници, виж го ти, вещо кладе
топла вяра в сърцето ти мълком,
а пък аз, без да зная, нали съм перде,
с всеки стих съм те водил из пъкъла.
Но след теб, щом обичните наши деца
се строяват на влакче и тръгват,
връз лицето му щраусови две яйца
пърлят постни жълтъци до въглен.
Бързо тези мъничета капват за сън
с твойта приказка, въздухът стине:
все за лошия вълк, който дебне отвън
вече няколко пусти години.
Щом е тъй, бих могъл още в ранни зори,
както спи онзи мъж, аз да взема
по гърба на фолксвагена му с нокът крив
да надращя за тебе поема.
Но нали старомоден съм звяр, ще реша,
мрак щом глътне поля и дървета,
да оставя под прага ти мойта душа...
Изрови я. До смърт ще ти свети.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
