Приказка за стария бор
Приказка за стария бор
Нямам си къща, нямам си двор,
само балкон и тристаен,
но пък пред него - големият бор
навява ми спомени стари.
Малка била съм, дядо решил
дърво да остави след себе си.
Борчето малко в земята забил,
а с него вкопал и сърцето си.
Бързо пораснах, бях без баща,
дядо ми беше родител,
той ме научи на много неща,
бе в живота ми мъдър учител.
Посребрях, дървото зелено остана,
раснахме двама с бора огромен.
Гледайки бора, отваря се рана,
тъжно ме жегва за дядо ми спомен.
Нямам си къща, нито пък двор,
само балкон с панорама.
Всеки ден с мен е и старият бор,
но... дядо ми вече го няма.
02.12.2007 merigold
© Мери All rights reserved.
