Приказно
В тъмното нощта проглежда,
а луната се оглежда
в тихо падаща сълза
към гръдта на вечерта.
Търси тебе да открие,
да отдъхне, да се скрие
в шепота на твойто тяло,
доверила се изцяло.
Там, усетила утеха,
притаена в твойта дреха
да докосне със лице
твоето добро сърце.
Да сънува как танцува,
а очите ти празнуват
изгрева на свежа сила,
чувства истински родила.
Как от светлото се ражда
ден. И слънцето със жажда
от очите ти добри
пие блясък и искри.
Как политат нежни трели,
красота от теб поели
и с финес на лека фея
музика плетат от нея.
Ето, в този кръговрат
аз намерих своя свят.
Прероден и подарен
приказно от теб за мен.
© Цвети Пеева All rights reserved.
