Прикрита любов
Към теб обръщам се във този късен час
и бавно шепна думи плахи,
проклинам се, защо те лъгах аз,
защо прикривах любовта си.
Като черна дупка съм изпълнен... с нищо
и чувства не изпитвам веч,
посечен, разпнат, аз раздирам се... от всичко,
ала не разсечен съм от меч...
Да! Погубиха ме твойте думи остри,
твоят поглед бавно впиваше се в мен,
плътта разкъсваше, трошеше кости,
умирах и се раждах всеки ден.
В забвение потъвах нощ след нощ
и молех се спасение да носиш,
не съм желал със теб да бъда лош,
ти, помня, казваше ми: "Болката си просиш."
Тогава не разбирах тези думи
и чудех се какво ли ще ми сториш,
на всички казвах: "Няма нищо помежду ни",
че куп лъжи им ти говориш...
Ах, колко смешен и нелеп съм бил,
като дете, опитващо да ходи,
разбрах, но късно - всичко съм разбил,
изгоних любовта, преди да ни споходи.
И нямам сили веч да стена,
и смисъл няма - ти си с друг,
и сякаш с него упоена,
ти каза ми: "Да спрем дотук..."
© Георги Славов All rights reserved.
Браво за начина на изразяване на вътрешните терзания 
