Към теб обръщам се във този късен час
и бавно шепна думи плахи,
проклинам се, защо те лъгах аз,
защо прикривах любовта си.
Като черна дупка съм изпълнен... с нищо
и чувства не изпитвам веч,
посечен, разпнат, аз раздирам се... от всичко,
ала не разсечен съм от меч...
Да! Погубиха ме твойте думи остри,
твоят поглед бавно впиваше се в мен,
плътта разкъсваше, трошеше кости,
умирах и се раждах всеки ден. ...