MoHaN (Георги Славов)
6 2
Oct 12, 2008, 4:16 PM

Прикрита любов 

  Poetry » Love
1091 0 4
 

 

 

Към теб обръщам се във този късен час

и бавно шепна думи плахи,

проклинам се, защо те лъгах аз,

защо прикривах любовта си.

 

Като черна дупка съм изпълнен... с нищо

и чувства не изпитвам веч,

посечен, разпнат, аз раздирам се... от всичко,

ала не разсечен съм от меч...

 

Да! Погубиха ме твойте думи остри,

твоят поглед бавно впиваше се в мен,

плътта разкъсваше, трошеше кости,

умирах и се раждах всеки ден.

 

В забвение потъвах нощ след нощ

и молех се спасение да носиш,

не съм желал със теб да бъда лош,

ти, помня, казваше ми: "Болката си просиш."

 

Тогава не разбирах тези думи

и чудех се какво ли ще ми сториш,

на всички казвах: "Няма нищо помежду ни",

че куп лъжи им ти говориш...

 

Ах, колко смешен и нелеп съм бил,

като дете, опитващо да ходи,

разбрах, но късно - всичко съм разбил,

изгоних любовта, преди да ни споходи.

 

И нямам сили веч да стена,

и смисъл няма - ти си с друг,

и сякаш с него упоена,

ти каза ми: "Да спрем дотук..."

© Георги Славов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Докосна ме...
  • Момче, момче !Пишеш прекрасно!Поздрав!
  • Браво за ритъма и за постройката Браво за начина на изразяване на вътрешните терзания
  • Ау, на мене адски ми хареса...Незаслужено е дадена тази двойка...Слагам 6!!!

    ПОЗДРАВИ!
Random works
: ??:??