Feb 16, 2018, 1:20 AM

Примирен

  Poetry » Love
858 2 4

Примирен във съдбата се взирам

със пречупени бели криле

и дори света да разбирам...

аз загубих те без да те имам

Примирен във живота, примирен в любовта

все се лутам във кръг полужив

не опитах от нищо, като страхливец.

Примирих се, но искам най-доброто за теб

...някой с когото да грабнеш мига

някой много по-упорит от мен ще те има

...някой на който да даваш и от който да взимаш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ни момичета за хубавите думи.
  • Може би, така е трябвало да стане...Докато разпознаем истинската любов, може да има много имитации. Поздрави, Боби!
  • Пусни миналото, за да посрещнеш бъдещето! Много ми хареса стихчето! Тази любов (може би несподелена), която те е вдъхновила за стиховете ти, като че ли някак те е извисила, Кронос. Поздравления!
  • Благородно и самокритично. Хареса ми.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....