Лека нощ ù каза с писмо

Сетне се напи като лайно

Съблече се и се излегна

Към съня си се пресегна

Изведнъж опули очи в легло

Защо да не покара колело?

Качи се и потегли пияния моряк

Според него свеж кат кукуряк

Не след дълго той прозря

Че се бе изгубил във тъма

Аха, да прокълне пак съдбата

"Пътя там къде жената"

Без да иска на глас си каза той

И след някой и друг завой

Беше пред на къщата вратата

Честно, не зарад страха от бащата

Пое наобратно с цялата си мощ

Че ангел не се буди посред нощ

Има нужда тя да се наспи

За да са свежи нейните очи

В който той силата намира

По баир с колело да се набира

И да стигне тъй далеч

Тогава да осъзнае че е късно веч

И да се прибере щастлив

Макар дори малко крив

От тоз поход безцелно предприет

Щастлив от това че ще е зает

На нея във града да и угажда

И усмивката и да поражда

Тъй специална е тя за него

Че и голям баир не ще спре го

Да се качи пиян на колело

Посред нощ с цяло си гърло

Под прозореца да закрещи

"За мен се омъжи"