Jul 5, 2007, 9:21 PM

Принцеса

  Poetry
1K 0 1

Принцеса бях тогава,
когата тате даваше пари,
но помни, аз разбрах какъв човек си ти,
но и теб ще те боли...



Принцеса твоя бях аз,
но забрави ли
колко много ти ме  нарани?!?



Стига в мен се врича,
нежни думи ми изрича.
Спри, престани, не ме лъжи,
но спокойно чудя се, дали ще плачеш и ти !?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Буба Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...