Пристан
ПРИСТАН
Защо ли ден след ден се мъчим
да хвърляме предизвикателства (ненужни)
към поредния житейски тежък миг
на земното ни съществуване?
Нима си струва после
в отчаяние да се оттегляме
дълбоко във покоите на нашите души
и, притихнали във тишината им,
с молитвата беззвучна, плахо,
обронили лица,солени от сълзи,
да просим милост, Свише, и съвет -
как всъщност да преминем дните си?
Живеем днес. (И слепи сме, и глухи...)
Сега мигът - могъщ владетел е.
(Дали е наш съюзник?)
А утре? - отново във позлата ще огрее ден...
И миговете в бясна надпревара ще препуснат...
Далече някъде ще отлетят мечтите,
и ще намерят търсения пристан.
2011-06-25
© Хрис All rights reserved.
