ПРИСЪДА
Колко много те обичам,
просто нямам думи да ти кажа.
Когато ме прегръщаш,
ток през мене преминава.
Когато ме целуваш,
искра в очите ми изгрява.
Ти – единствената ми любов,
не винаги искрена,
не все усмихната,
но много истинска.
Мойта присъда си ти,
да те обичам,
понякога дори да боли.
Моето щастие,
моето минало, настояще,
събрано в една съдба...
<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />Моята вяра, моите мечти,
моят грях, моите сълзи.
Вселената с твойто име наричам,
и макар не винаги да си до мен,
БЕЗУМНО ТЕ ОБИЧАМ!
© Надя Георгиева All rights reserved.
Усмивки 