Мълния от погледа ти ме прониза,
а бях забравила това...
В момента, в таз духовна криза,
ти стопли моята душа.
От много време непознати
и чужди в тоз огромен град,
светкавица разтърси ни позната,
страхотна слабост, нежен хлад.
Като листо, завихрено в стихия,
като душа безпътна и сама,
очите чаках да открия
и волната, във синьо... светлина.