Приятели
Приятели
Изцедихте ме като лимон, “приятели” мои.
Давах, не вземах, хиляди рискове поемах.
А вие се грижехте само за ползите свои.
Мачкахте, тъпкахте, не ви ли бе срам?
Изцедихте ме напълно и без капчица жал.
И оставихте ме наистина сам.
Не ви ли е чудно как още не съм умрял?
В дни на криза, болка и страх,
когато от вас имах нужда голяма,
ни помощ, ни съчувствие познах.
Само люта и гнусна измама.
Напразно ви обичах и помагах.
Сега сълзите си изливам.
Когато бе ви тежко, пръв се отзовавах.
Днес сред самота загивам.
Но аз умея да оцелявам!
И когато сте сами в неуспеха,
само себе си ще наблюдавам.
Не ще ви бъде вече никога утеха.
Напразно ще си спомняте за наивния глупак,
що злобно осмивахте зад гърба му в тайна.
Ще имате все нявга нужда от приятел драг,
но тогава ще ви тегля горда майна!
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
