Приятели
Изцедихте ме като лимон, “приятели” мои.
Давах, не вземах, хиляди рискове поемах.
А вие се грижехте само за ползите свои.
Мачкахте, тъпкахте, не ви ли бе срам?
Изцедихте ме напълно и без капчица жал.
И оставихте ме наистина сам.
Не ви ли е чудно как още не съм умрял?
В дни на криза, болка и страх,
когато от вас имах нужда голяма,
ни помощ, ни съчувствие познах.
Само люта и гнусна измама. ...