Приятелка
Тя беше там във радостта,
там и с мене искрено се смя.
С успеха мой гордееше се тя,
тъй както горда е една сестра.
Беше там, от мен така различна -
малко романтична, но никога безлична.
Беше там в лудостта детинска,
във всеки хубав ден.
Игри и трепети със мен дели,
в живота подреден тя беше с мен.
Тя беше там и в моята тъга,
попиваше от мен всяка сълза.
Тя беше там, когато плаках,
когато пред съдбата аз безсилна бях.
Там, когато имах нужда,
когато - тъжна - бях за всеки чужда.
Тогава трябваше да бъда силна,
трябваше, ала не знаех как.
Пред всички бях като скала -
тя единствена прозря реалността.
Страхувах се - държа мойта ръка -
навместо да се радва с шумната тълпа.
В празничната нощ избра да не празнува,
а в болничната тишина с мене да тъгува.
Когато исках от живота да си тръгна,
в отчаяние не ме остави да потъна.
От мойта болка взе - превърна я в надежда.
Когато чувствах се сама, при мене като ангел долетя,
тогава ми доказа със дела, че с приятелка добра
по-лесно се живее на света.
© Кикито All rights reserved.
