Jun 1, 2008, 5:01 PM

Приятелство

  Poetry
1.1K 0 1
Есен е...
Седим си двамцата
с нощта под небето.
Изведнъж връхлита ме луната,
следвана от меланхоличната вълна.
Та къпем се ний, двамцата с нощта,
в океана от меланхолия.
Къпем се и си мълчим,
затова приятели сме
и напред вървим.
Приятелството важно е,
на много хора липсва то,
защото те не осъзнават го.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...