Признание
Признание
Далече си, невидима, незрима.
Желая те - поне за ден.
Аз зная, че на този свят те има.
Съществуваш - дали създадена си ти за мен?
Съществуваш, като капчица вода в пустиня,
аз зная - нежния ти вкус жадувам.
Желая те, не искам милостиня.
Далече си - щастлив ли съм, или тъгувам?
Далече си, а искам да те имам.
Желая те. И някъде почти до мен,
аз зная, невидима, незрима,
съществуваш като дъгата след дъждовен ден.
Съществуваш. Невъзможно е да си от камък.
Аз зная - като приказния рай зелен,
желая те. Сърцето ми е пламък.
Далече си - Обичам те - Бъди със мен.
© Митко Донев All rights reserved.
