Jun 5, 2009, 12:38 PM

Признание

  Poetry » Love
809 1 1

             Признание

 

Ще ти разкажа приказка една

за мойта влюбена душа.

За моята любов незнайна

и от сърце така желана.

 

Ах, как мечтая в твоя поглед

със лъчезарна синя светлина,

да заблестят и засияят

вълшебните искри на любовта.

 

И в ден незнаен, но прекрасен,

да влезеш през вратата у дома

и твоят силует се очертае,

сияещ от лъчите на деня.

 

И ми прошепваш много нежно:

"Обичам те, любов, бъди със мен!"

А аз, стъписана от радост и надежда,

на твоите слова оставам в плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано се сбъднат мечтите ти! Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...