Признание

Oct 12, 2011, 6:15 PM

Poetry

611 0 4

Пак търся сляпо някаква утеха,

а мислите ми лутат се във мрака.

Към дланите ти, нищо че ми взеха

усмивката...

Отново ще ги чакам.

Към устните ти, нищо, че ме парят.

И нищо, че целувките болят.

А думите ти просто ме изгарят

и сълзите не искат да се спрат.

Към погледа ти, нищо, че не сгрява,

когато ми е толкова студено.

Пак търсят теб, дори и да не даваш,

частичка от емоция за мене.

И може би наистина съм луда.

И може би съм просто мазохистка...

Отново ще се моля до полуда,

да бъдеш с мен...

Болезнено те искам.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2013-01-01T02:19:47+02:00

Болезнено.
И хубаво, хубаво.
etikki (Мариета Караджова)

2011-10-13T19:32:39+03:00

Благодаря ви за личното отношение и хубавите думи! Благодаря!
vulchebnik (Евгени Янев)

2011-10-12T20:08:21+03:00

...Любовта боли,боли,боли...особено когато е несподелена,но по-тежкото е когато е била взаимна и единият е охладнял!Горко му на Отхвърления!Прекрасен стих!Поздравления!
mimamina (Мина Конарова)

2011-10-12T19:08:50+03:00

Мила влюбена си!Не бъди найстина мазохистка!Хареса ми !Прекрасно!