Признание
Пак търся сляпо някаква утеха,
а мислите ми лутат се във мрака.
Към дланите ти, нищо че ми взеха
усмивката...
Отново ще ги чакам.
Към устните ти, нищо, че ме парят.
И нищо, че целувките болят.
А думите ти просто ме изгарят
и сълзите не искат да се спрат.
Към погледа ти, нищо, че не сгрява,
когато ми е толкова студено.
Пак търсят теб, дори и да не даваш,
частичка от емоция за мене.
И може би наистина съм луда.
И може би съм просто мазохистка...
Отново ще се моля до полуда,
да бъдеш с мен...
Болезнено те искам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
