12.10.2011 г., 18:15 ч.

Признание 

  Поезия
610 0 4

 Пак търся сляпо някаква утеха,

а мислите ми лутат се във мрака.

Към дланите ти, нищо че ми взеха

усмивката...

Отново ще ги чакам.

Към устните ти, нищо, че ме парят.

И нищо, че целувките болят.

А думите ти просто ме изгарят

и сълзите не искат да се спрат.

Към погледа ти, нищо, че не сгрява,

когато ми е толкова студено.

Пак търсят теб, дори и да не даваш,

частичка от емоция за мене.

И може би наистина съм луда.

И може би съм просто мазохистка...

Отново ще се моля до полуда,

да бъдеш с мен...

Болезнено те искам.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болезнено.
    И хубаво, хубаво.
  • Благодаря ви за личното отношение и хубавите думи! Благодаря!
  • ...Любовта боли,боли,боли...особено когато е несподелена,но по-тежкото е когато е била взаимна и единият е охладнял!Горко му на Отхвърления!Прекрасен стих!Поздравления!
  • Мила влюбена си!Не бъди найстина мазохистка!Хареса ми !Прекрасно!
Предложения
: ??:??