Признание
Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом.
Очите ти ме гледаха горещо.
Поисках да им сторя аз поклон.
Защото в тази октомврийска вечер
почувствах се напълно прероден.
От твоя детски поглед бях отвлечен.
Потърсих доброволно вечен плен.
Ти слезе ангел - пратеник на рая
сред ада земен, за да ме спаси.
В чертите нежни взирах се омаян.
Те бяха строфи от неземен стих.
Изчезнаха и време, и пространство.
Потънаха в един бездънен миг.
Светът осъден бе на страстване.
Остана само твоят верен лик.
Остана само моята душа
обречена на твоята до края.
И водопадът черен на нощта,
когото любовта ни все ще вае.
© Младен Мисана All rights reserved.
