Признание
Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом.
Очите ти ме гледаха горещо.
Поисках да им сторя аз поклон.
Защото в тази октомврийска вечер
почувствах се напълно прероден.
От твоя детски поглед бях отвлечен.
Потърсих доброволно вечен плен.
Ти слезе ангел - пратеник на рая
сред ада земен, за да ме спаси.
В чертите нежни взирах се омаян.
Те бяха строфи от неземен стих.
Изчезнаха и време, и пространство.
Потънаха в един бездънен миг.
Светът осъден бе на страстване.
Остана само твоят верен лик.
Остана само моята душа
обречена на твоята до края.
И водопадът черен на нощта,
когото любовта ни все ще вае.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Изчезнаха и време, и пространство.
Потънаха в един бездънен миг..."
И остава само любовта! -
Дълбочината на любовта и нейният връх
-
Това е поезия! Истинска, човешка, докосваща поезия.
-
Колеги по перо и приятели,
Сърдечно ви благодаря за подкрепата на стиха ми, независимо от начина по който тази подкрепа е изразена.
Бъдете благословени! -
Красиво,истинско и много романтично!!!За любовта и още нещо!!!Адмирации,Приятелю!!!
-
Искрена, дълбока, затрогваща изповед! Зовът на безусловната възвишена любов!
Адмирации, Младене! -
Хубаво е! Толкова чисто и искрено!Толкова е ефирно!
-
Прочетох го сигурно над 100 пъти и пак ми е малко!
Толкова поезия има в тебе, Младене!
Наслада си! -
Признание - изповед! Много красиво, романтично! Прекрасна лирика!
-
Много нежно, чисто и сърдечно признание, което ме докосна, Младен! Бисерно красив стих!
-
Нека винаги този първи спомен те топли и осмисля живота ти, Младене!
Твоята лирика винаги ме очарова с неподправена искреност! Малко е да се каже, че съм възхитена!👍🥰 -
"... Изчезнаха и време, и пространство.
Потънаха в един бездънен миг."... Да! Точно това е усещането! Само човек, който е обичал истински, може да пише така красиво и вълнуващо за любовта! Поздравления, Младене! -
Прекрасна любовна изповед!
Възхитена съм, Младен! -
“ Ти слезе ангел - пратеник на рая
сред ада земен, за да ме спаси.
В чертите нежни взирах се омаян.
Те бяха строфи от неземен стих.”
Веднага отиде в любими!
-
"Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом."
Хареса ми, Младене!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
сред ада земен, за да ме спаси.
В чертите нежни взирах се омаян.
Те бяха строфи от неземен стих."
Красива творба! Поздравления!