Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом.
Очите ти ме гледаха горещо.
Поисках да им сторя аз поклон.
Защото в тази октомврийска вечер
почувствах се напълно прероден.
От твоя детски поглед бях отвлечен.
Потърсих доброволно вечен плен.
Ти слезе ангел - пратеник на рая
сред ада земен, за да ме спаси.
В чертите нежни взирах се омаян.
Те бяха строфи от неземен стих. ...