В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките
и пулса диша със скорост на експрес.
И всичко се променя въртележно в дните
като силна болка от назрял абцес.
Навън е есенно красиво, тихо.
Във косите на отлетяло ято като стих,
отплавал със хартиените лодки,
последни слънчеви лъчи издават шепот тих. ...