Пробуждане
В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките
и пулса диша със скорост на експрес.
И всичко се променя въртележно в дните
като силна болка от назрял абцес.
Навън е есенно красиво, тихо.
Във косите на отлетяло ято като стих,
отплавал със хартиените лодки,
последни слънчеви лъчи издават шепот тих.
Където погледа достига единствено със звук.
Вглъбеното дихание на дълбините,
очи провира – млад и крехък стрък.
пробягва тихо, врязва се в пукнатините.
Заложената жажда за частичка слънце,
издига слабото му крехко стъбълце
и впиват устни коренчетата във водите
като дете в гръдта до майчино сърце.
Навън красиви стъпки със метални мисли,
светкавично се адаптират в този свят.
Безупречно дублират гласовете дръзки
и промотират видимия кръговрат.
А вътре две очи заплакват гладни
за късче обич истинска, за шепа топлина.
Очи пресъхнали измамени и жадни,
очите на съвремието търсят безутешно Любовта.
© Мария All rights reserved.
