Jul 25, 2007, 4:38 PM

Пробуждане

  Poetry
1.3K 0 4
Пресуших извора на сълзите.
И вратата на смеха затръшнах.
На спомените бродих из горите.
Тъгата с любовта си все обгръщах.
А после засънувах пропиляното,
в образи се гмурнах цветно-смешни
Простих за вече изживяното -
за моите и нечиите грешки
Разбрах, че вече не сънувам,
отворих прозорци - доскоро затворени.
Ще хвръкна, ще се разбунтувам,
ще прогоня всички мрачни спомени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...