Пресуших извора на сълзите.
И вратата на смеха затръшнах.
На спомените бродих из горите.
Тъгата с любовта си все обгръщах.
А после засънувах пропиляното,
в образи се гмурнах цветно-смешни
Простих за вече изживяното -
за моите и нечиите грешки
Разбрах, че вече не сънувам,
отворих прозорци - доскоро затворени.
Ще хвръкна, ще се разбунтувам,
ще прогоня всички мрачни спомени.