25.07.2007 г., 16:38

Пробуждане

1.3K 0 4
Пресуших извора на сълзите.
И вратата на смеха затръшнах.
На спомените бродих из горите.
Тъгата с любовта си все обгръщах.
А после засънувах пропиляното,
в образи се гмурнах цветно-смешни
Простих за вече изживяното -
за моите и нечиите грешки
Разбрах, че вече не сънувам,
отворих прозорци - доскоро затворени.
Ще хвръкна, ще се разбунтувам,
ще прогоня всички мрачни спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...