25.07.2007 г., 16:38

Пробуждане

1.3K 0 4
Пресуших извора на сълзите.
И вратата на смеха затръшнах.
На спомените бродих из горите.
Тъгата с любовта си все обгръщах.
А после засънувах пропиляното,
в образи се гмурнах цветно-смешни
Простих за вече изживяното -
за моите и нечиите грешки
Разбрах, че вече не сънувам,
отворих прозорци - доскоро затворени.
Ще хвръкна, ще се разбунтувам,
ще прогоня всички мрачни спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...