Но виж това в очите ми, любими!
Нима не виждаш там, как любовта
за теб изписва най-прекрасни рими?
И в стих ги втъква заедно с нощта...
Ела! И пак от розите вземи ми!
Легло любовно с тях ми ти сплети!
И този стих – най-нежничко, незримо
по тялото ми с устни прочети...
© Светла Асенова All rights reserved.