Прочит на маминото завещание
Как факлите ни са човешки,
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни,
в дни, подвластни на безверие.
Въртим се в кръгове порочни
и пак пропускаме момента.
И как, привикнали с окови,
душите ни не са разбити?
Дойдоха тук пророци нови
да се промъкнат сред тълпите,
да яхнат прилива протестен.
Лицата им да се избистрят
с надеждата да бъде лесно
на заранта да бъдат вписани
по алинея, ред и списък
на дребна службица – чиновник.
Мъглив ли ни прикотка бризът?
Виновни или невиновни
тези, дето ни поводиха,
ние, дето ги последвахме,
обърканите, недоволните,
скептици или неверници –
пак забравихме за силата,
завещана от дедите ни –
три империи сме сринали.
И продадохме родината!
© Валентина Йотова All rights reserved.
