Прочит на маминото завещание

Jun 18, 2013, 11:35 AM

Poetry » Civilian

591 1 6

Как факлите ни са човешки,
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни,
в дни, подвластни на безверие.
Въртим се в кръгове порочни
и пак пропускаме момента.
И как, привикнали с окови,
душите ни не са разбити?
Дойдоха тук пророци нови
да се промъкнат сред тълпите, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прочит на маминото завещание

Want to read more?

Random works